Полиамория

В идеалната си форма полиаморията означава 'да участваш в няколко любовни, дългосрочни сексуални връзки, всяка от които стъпва на основа от открита комуникация, честност и договаряне'. Макар за човек отстрани полиаморията да звучи като лесен начин да имаш няколко половинки, всъщност тя е доста сложен процес с правила и отговорности - точно като всяка друга любовна връзка. Ако търсиш суинг или начин да избегнеш интимността, това определено не е то; тук има много повече от секс. Тук ще разгледаме как всъщност изглежда този начин на живот, ще хвърлим поглед към историята, ще определим правилата на играта и после ще прегледаме ползите и последствията от участието в такава връзка.

Определение

Думата 'полиамория' идва от съчетанието на гръцкото 'poly', което означава много, и латинското 'amor', което означава любов. Обикновено този модел обхваща повечето форми на алтернативен начин на живот и сексуални ориентации. Хората, които практикуват полиамория, създават малки интимни групи, в които членовете често, но не задължително, имат сексуални отношения с други членове.

Полиаморната връзка се определя от това, че всички участващи знаят напълно за всеки друг член на групата и са съгласни с присъствието на всеки от тях. Членовете може да живеят, а може и да не живеят в един дом. Сексът с хора извън групата (освен ако не е договорено друго) пак се смята за изневяра.

Полиаморията се различава от ‘суинга’ по това, че хората, които практикуват суинг, нямат връзка с други хора извън основната връзка освен секса (и може би приятелството). Други термини, които описват полиаморията, са 'съзнателна немоногамност' или 'отговорна немоногамност'.

По-отблизо

Полиаморните връзки могат да имат много различни форми, като в тях участват почти всякакви възможни комбинации от мъже и жени. Някои от по-честите комбинации включват: двама души от единия пол и един от другия (може би - но не непременно - гей половинка и бисексуална половинка заедно с трети човек), и двама души от единия пол с трима или повече от другия (отново може би с елемент на хомосексуалност или бисексуалност). Списъкът с комбинации е почти безкраен; но това, което наистина е важно за членовете, е качеството на връзката с другите в групата.

Казано малко по-просто, хората с такъв начин на живот обикновено имат една основна половинка, а другите връзки остават на заден план спрямо първата. Тези нива на връзките обикновено се наричат първична, вторична и третична.

Първичните връзки представляват най-тясната обвързаност, най-високото ниво на интимност и най-силното привличане, емоционална ангажираност и внимание. Първичните половинки споделят житейски път, житейски цели, лични ценности, отглеждането на децата, личните финанси и общия дом и по доживотния ангажимент много приличат на традиционния брак.

Вторичните връзки много приличат на първичните, но получават по-малко време/енергия и имат по-нисък приоритет. Сексуалността и емоционалната подкрепа пак са много силни, но има по-малко ангажименти в области като житейските цели и личните финанси.

Третичните връзки се създават с хора, които по същество се смятат за 'приемливи външни хора.' Времето, прекарано заедно, е минимално, дори спорадично, и макар да може да има силна емоционална и сексуална връзка, този човек не се смята за постоянна част от живота.

Има и общности или мрежи от хора, които практикуват полиамория и живеят в отворени връзки с много членове на дадена общност.

Полиаморията доста се различава от суинга, защото суингът е съсредоточен върху сексуалното забавление - физическата страна на връзката, докато полиаморията се съсредоточава повече върху емоционалната страна и (всъщност) може изобщо да не включва сексуални елементи. Хората, които практикуват полиамория, обикновено се ангажират силно на емоционално ниво в допълнение към всякакъв секс, докато хората в суинга са много по-малко емоционално (или практически) обвързани помежду си в дългосрочен план.

На практика тези начини на живот широко се припокриват, но като общо правило горните разлики са точни според членовете на съответните групи. Интересна подробност е, че понякога ще срещнеш суинг двойки, които с времето са преминали към полиамория, защото са искали по-голяма интимност с конкретни хора, с които правят секс.

История

Биолозите отдавна знаят, че сексуалната моногамия рядко, ако изобщо, се среща в природата; всъщност тя е до голяма степен човешка социална условност. Например в света на птиците, дори сред видовете, които ‘образуват двойка за цял живот’, значителна част от малките - при някои видове повече от една трета - може да имат за баща мъжки, различен от ‘партньора за цял живот’ на женската. Това означава, че сперма от друг мъжки е оплодила някои от яйцата в едно и също люпило. Това ясно показва, че дори някои видове, смятани досега за моногамни, всъщност са сексуално активни с партньори извън двойката си!

Освен това мъжките при всички видове са тези, които произвеждат сперма - нещо, което лесно се произвежда в големи количества. Яйцеклетките, от друга страна, се произвеждат по-трудно и по-рядко, което може да помогне да се обясни защо жените често са по-придирчиви от мъжете в избора с кого да бъдат - и защо обикновено по-често гледат на секса и любовта като на ‘общ пакет’, търсейки сигурност за отглеждането на потомството си.

Почти уникалният подход на хората към моногамните връзки може да помогне да се обясни защо ни е толкова трудно да ги поддържаме - може би просто не е в природата ни!

Интересно е, че полиаморията съществува, откакто има писана история. Доказателства като резбите по храмовете в Азия и изображенията върху керамика от древна Европа и Южна Америка показват, че този вид съжителство съществува буквално от хиляди години. И макар съвременната западна култура да е пристрастна към моногамията, много общества през историята са допускали връзки с повече от една половинка.

Насоки

Един от най-объркващите аспекти на полиаморията е отвореността на ‘правилата’. Тъй като всяка ситуация е различна, във всяка се приемат различни конкретни насоки. Правилата наистина са специфични за всяка група.

Въпреки това има общоприети насоки. Макар всички изброени по-долу да подлежат на обсъждане, тук предлагаме някои от най-важните. Имай предвид, че това са идеали и не всички поли връзки ги следват напълно. Целта обаче е практически една и съща - здрави, щастливи, удовлетворяващи сексуални и емоционални връзки.

Съгласие и открита комуникация

Най-важният фактор в полиаморната връзка е одобрението на всички участващи, като се започне от първичната ти половинка, за добавянето на още един човек към групата. Ако новият човек не е добре дошъл, връзката не може да бъде добавена. Казано просто, всичко, което всяка половинка прави по отношение на връзки с някого нов, се слага на масата и се обсъжда, обикновено надълго, преди изобщо да се стигне до физически контакт.

Нужна е и много комуникация в самата група в сегашния ѝ състав. Както във всяка успешна моногамна връзка, комуникацията е ключова - а тъй като поли връзките са по-сложни, те изискват още повече комуникация. Жизненоважно е също комуникацията да остава открита, за да се решават несъответствията. Когато някой прекрачи граница, трябва да има разбирателство, което да помогне щетите да бъдат поправени.

Лоялност и вярност

Това трябва да бъде включено за пълнота - изневярата просто не е приемлива. Поли връзките пак са връзки на лоялност и вярност в рамките на договорената група, така че в това отношение полиаморията не се различава от моногамията.

Взаимна подкрепа

Този идеал изисква половинките да уважават всички други членове на групата и връзките, които те имат помежду си. Основното споразумение е съперничеството да е сведено до минимум и всеки член да уважава ролята и мястото на другите в йерархията.

Липса на собственическо отношение

Хората, които практикуват полиамория, са съгласни, че ограниченията върху емоционално обвързващите връзки излагат доверието на риск, защото го правят условно. Те вярват, че когато наистина имаш доверие на половинките си, и ти, и те можете да обичате по-открито и по-пълно, с по-малко страх от загуба или от нарушено доверие.

Това е и област, която доста варира според личното тълкуване. Понякога единият човек приема допълнителни половинки, а другият - не. При толкова възможни вариации е важно да се знае, че очертаването на насоките на конкретната връзка е жизненоважно. Колкото по-малко собственическо отношение проявяваш, толкова по-отворени могат да са връзките - но на практика един от членовете почти винаги проявява повече собственическо отношение от другите. Тук отново се връщаме към комуникацията.

Ползи

Хората, които практикуват полиамория, посочват редица предимства:

Сексуално разнообразие - Трудно е да се заобиколи това, което повечето хора биха посочили като една от основните ползи на полиаморията, а именно да имаш няколко сексуални половинки. Чисто по отношение на физическите нужди сексуалният достъп до повече от една половинка може да удължи живота на връзките, особено когато сексуалното развитие върви в повече от една посока едновременно. Всеки има свободата да изследва цялата гама от интересите и сексуалността си, но без да поставя конкретна половинка под натиск да участва. Така всяка връзка може да стане по-удовлетворяваща и по-забавна по начините, които са важни за нея.

По-дълбоки несексуални връзки - Когато се сблъскат с дълбоко приятелство, някои моногамни връзки са подложени на напрежение заради ревност, дори когато няма никакъв секс! При полиаморното съжителство такива приятелства най-често се приемат напълно и дори се посрещат с радост. Така много несексуални нужди могат да бъдат задоволени, без да има нужда от сексуален контакт.

Личностно израстване - Животът в такова съжителство може да ти отвори очите за много свои страни, които досега може да са ти били непознати. Въпросите, свързани с ревността, личните граници, връзките и сексуалността, излизат ясно на преден план в полиаморната връзка. Справянето с тях може да е двигател за огромно личностно израстване, което е една от истинските ползи от всяка връзка.

Разширена мрежа за подкрепа - Когато става дума за практичната страна на връзката, тук пасва поговорката ‘сговорна дружина планина повдига’. Независимо дали става дума за домакинската работа, няколко дохода или отглеждането на децата - разширеното семейство наоколо улеснява редица задачи, както може да потвърди всеки самотен родител. Моногамното семейство обикновено разчита на лели, чичовци, баби, дядовци и братовчеди за такава ежедневна помощ. Поли семействата могат да правят точно същото, но в рамките на самото ядро на семейството.

Запазване на искрата - Мнозина от нас познават усилията, които влагаме в новите връзки, за да привлечем и задържим вниманието на другия човек. Щом това утихне и връзката стане позната, често раздялата за известно време (или подобно събитие) е това, което ни напомня за тези неща. Според много хора, които практикуват полиамория, другите връзки всъщност могат да поддържат искрата жива, защото енергията на новата връзка е малко заразна. Това се засилва от постоянното движение в съжителството с няколко половинки, което също помага нещата да 'остават свежи'.

Последствия

Най-сериозните предизвикателства на полиаморията включват:

• Да се отучиш от голяма част от социалната обусловеност и предварителните представи, за да накараш тази сложна форма на връзка да работи.
• Да се справяш със силен негативен социален натиск от моногамното мнозинство в западната култура.
• Да се справяш с чувствата на ревност и собственическо отношение.
• Да изградиш ниво на доверие и уважение, което може да трябва да надхвърля познатото ти от моногамните връзки.
• Да развиеш уменията си за комуникация по отношение на личните граници, желания и нужди - всичко това в контекста на връзката.
• Повече лични проблеми (багаж), а не по-малко, защото всеки човек носи своя багаж - и ако имаш повече от една половинка, това означава да подкрепяш емоционално повече от един човек.

Заключение

С внимателен размисъл и внимание, плюс много личностно израстване, полиаморната връзка може да донесе много предимства на онези, на които моногамията просто ‘не им пасва’. Ако държиш здраво под контрол собствената си ревност и изградиш нужното доверие, полиаморията може да работи много добре и да доведе до щастлив, удовлетворяващ живот. Това обаче няма да стане без много труд и усилия, защото да позволиш на човек, когото обичаш, да обича и някого другиго (също) е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Дори отвъд това остават социалните и културните последици, с които трябва да се справиш - какво ще кажеш на семейството си и как ще изглежда коледната вечеря отсега нататък?

Решението дали да живееш в полиаморна връзка е изцяло лично. То има значителни ползи, но и истински предизвикателства, за да се получи успешно. Възхищаваме се на всички, които се опитват да намерят повече щастие чрез тази форма на отворена, любяща връзка, и се надяваме, че тази статия е полезна за онези, които знаят по-малко за нея.