Разговорът за ППБ
Ето те ... само няколко срещи бяха достатъчни, за да разбереш, че искаш да се разгорещите с един прекрасен нов човек. Има само едно нещо: трябва да споделиш, че имаш продължителна или (може би) постоянна полово предавана болест/инфекция (ППБ/ППИ) и че има вероятност тя да е заразна. Ако самата мисъл да повдигнеш темата те кара да се гърчиш от неудобство, не само на теб ти е така.
Да споделиш, че имаш заразна болест или инфекция, може да е изнервящо, дори ако вече ти се е случвало да го правиш. През ума ти може да минат много мисли, например: "Как да повдигна темата? ... Кога? ... Да изчакам ли, докато не сме на път да правим секс? ... Как ще го приеме и какво ще си помисли за мен?"...
Възможните реакции са толкова много, а емоциите - силни. След като срещнеш някого, от когото имаш романтичен интерес, повдигането на темата за ППБ/ППИ издига разговора за безопасния секс на съвсем ново ниво. И така, кой е правилният начин да споменеш ППБ/ППИ пред бъдеща половинка?
Приемане на реалността
Задачата да кажеш на бъдеща половинка за настояща или продължителна ППБ/ППИ става по-малко тежка, ако вече приемаш това за себе си. Заразяването с полово предавана болест може и да не е било предвидимо - дори при най-строгите предпазни мерки - но фактът си остава, че това е реалност, която може никога да не се промени. Отричането на състоянието само ще удължи мъката ти и ще те изолира от другите.
Не приемай, че ППБ/ППИ означава край на сексуалния ти живот. За да запазиш положителното си самочувствие, заедно с пълноценния сексуален живот, трябва да се научиш да живееш с венерическата болест колкото можеш по-добре, като се справяш с нея уверено и със сигурност. Това може да се постигне с упражнения за лично овластяване и с информация за ППБ/ППИ.
Как да разбера, че е време да говоря за това?
В кой момент от връзката да повдигнеш темата? Да я повдигнеш ли рано, в първите етапи на опознаване, или да изчакаш, докато възможността за сексуална връзка стане очевидна? Това е изцяло личен избор и може да е различно при различните хора. Споделянето на толкова интимна информация зависи от редица фактори, като динамиката ти с конкретния човек, колко увереност изпитваш сред непознати хора и мненията, споделени в непринуден разговор.
Тъй като няма как да предвидиш реакцията на човека, не хаби излишна енергия за "ами ако" и преди всичко избягвай да проектираш собствените си преценки и чувства върху другите. Ще има хора, които реагират негативно на новината ти, но ще има и други, които няма да мигнат. Вместо да се тревожиш какво ще си помислят, обърни повече внимание на интуицията си и я използвай като основен ориентир кога да споделиш.
Как да повдигна темата за моята ППБ/ППИ?
Щом решиш да обсъдиш своята ППБ/ППИ с потенциална половинка, представи информацията възможно най-неутрално, като внимаваш за езика на тялото и начина си на говорене. Дай ѝ време да осмисли информацията. Възможно е да ѝ трябва малко дистанция, за да го осъзнае - което означава, че може да отнеме ден-два или дори седмица. Ако държиш на нея, уважи нуждата ѝ да вземе решение без натиск, особено ако тя има чувства към теб.
Един от най-добрите начини да придобиеш увереност, когато говориш за своята ППБ/ППИ, е да научиш повече за състоянието. Прочети нашите статии и попитай лекаря си или здравен специалист къде да намериш други надеждни и актуални източници на информация. Научи фактите и предложи да ги споделиш с половинката си или я насърчи да потърси информация самостоятелно.
Къде и кога?
Избери неутрални време и място; тоест такива, където няма да бъдете прекъсвани или разсейвани. Добра идея е да го обсъдите по време на разходка, след хранене или на чаша кафе. Запази спокойствие и представи фактите. На половинката ти ще ѝ е много по-трудно да реагира обективно, ако използваш случая, за да подреждаш собствените си неуредени емоции. Да живееш с ППБ/ППИ невинаги ще е лесно, затова помага да работиш върху личностното си израстване и приемането на себе си, преди да започнеш сексуална връзка.
Ами ако реакцията е лоша?
Тъй като не искаш да излъчваш негативна енергия, по-добре е да не очакваш най-лошото. Все пак се подготви за всеки изход, положителен или не. Ако потенциална половинка откаже сексуална връзка с теб, опитай се да не приемаш отказа лично. Тя взема съзнателно, информирано решение за сексуалността си - избор, който заслужава уважение. Ако си човек, който се е заразил с ППБ/ППИ, без да знае, от опит знаеш колко ценно би било да имаш всички факти, преди да започнеш сексуална връзка. Последното, което искаш, е с натиск или чувство за вина да склониш някого към секс, а после да се окаже, че същата ППБ/ППИ е предадена и на този човек.
Потърси подкрепа от другите
Упражнявай се да говориш на глас за своята ППБ/ППИ. Може да поискаш и да направиш ‘ролева игра’ с човек, на когото имаш доверие, като го помолиш да ти даде градивна обратна връзка за начина, по който го казваш. Потърси индивидуално консултиране, ако имаш нужда от съвет насаме. Разгледай онлайн форуми или общностни мрежи за подкрепа за насоки и подкрепа. Има и сайтове за запознанства, създадени специално за хора с ППБ/ППИ, за да се намират един друг. Тъй като ППБ/ППИ са широко разпространени, има много хора, които знаят точно през какво минаваш; техният опит може да те вдъхнови да се издигнеш над личните и социалните ограничения. Колкото по-спокойно приемаш, че имаш ППБ/ППИ, толкова по-лесно - и с по-малко тревожност - ще ти е да говориш с бъдещите си половинки.
Заключение
Ако решиш да правиш секс, без да кажеш за своята ППБ/ППИ, може да изложиш другите на риск да се заразят със същата инфекция, да изпитват болка и потенциално да застрашиш живота им. Ако на теб ППБ/ППИ ти се е случила неочаквано, знаеш физическите и/или емоционалните страдания, които може да причини. Не подлагай другите на същото - това не само е незаконно в някои щати, но и е несправедливо и не променя факта, че то се е случило на теб.
