Клизми

Клизмата е метод за прочистване на дебелото черво и ректума (последната част на храносмилателната система) чрез вкарване на течности директно през ануса. След като течностите се задържат в ректума определено време, те се изхвърлят в съд заедно с фекалиите (отпадъчните вещества на тялото). В много части на света оралните лаксативи и ректалните супозитории (лекарства, които се поставят в ректума, където се разтварят) са заменили клизмите.

Клизми могат да се правят в болница, в клиника и у дома. Оборудването е различно в зависимост от мястото и желания резултат. Един вид оборудване се нарича 'иригатор' или 'комбиниран иригатор' (защото комплектът служи и като торбичка за вагинален душ - макар че накрайник, използван ректално, никога не бива да се използва вагинално). Той се състои от голяма торбичка за многократна употреба, подобна на грейка, която може да се окачи или да се държи високо. Към нея е прикрепен единият край на тесен гумен маркуч, а другият му край завършва с пластмасов накрайник за въвеждане.

Клизмите за еднократна употреба вкарват по-малки количества течност. Могат да се правят у дома и се продават предварително опаковани и смазани. Те са лесни за използване и представляват пластмасово шишенце с накрайник за въвеждане в края. Крушовидната спринцовка работи на същия принцип, но предимството ѝ е, че може да се използва многократно.

Каква е разликата между клизма и лаксатив?

И двата метода стимулират червата, но лаксативът се приема през устата, а клизмата се поставя през ануса; обикновено не се комбинират освен по указание на лекар, например преди колоноскопия. Клизмите не са предназначени да заменят лаксативите; те се използват главно при тежък запек и засядане на втвърдени изпражнения, а понякога и за овладяване на 'фекалната инконтиненция' (загубата на нормален контрол над червата). Лаксативите, от друга страна, по принцип са предназначени за хора, които имат контрол над червата или поне потенциал за него. Лаксативите са широко достъпни, но могат да имат краткосрочни и дългосрочни странични ефекти. При злоупотреба с тях червата могат да развият зависимост от тях. Клизмите могат да разтегнат дебелото черво. При честа употреба дебелото черво може в крайна сметка да загуби мускулния си тонус и да не може да генерира мускулните контракции, необходими за изхвърлянето на фекалиите.

Може ли клизма да се прави с течности, различни от вода?

Съществуват множество смеси, които могат да се използват за промиване на червата. Един от най-безопасните и най-щадящи варианти е топъл физиологичен разтвор, тъй като не извлича електролити от тялото. Прочистванията на дебелото черво включват клизми, приготвени с билки, хранителни добавки или съставки като лимонена трева, прясно изцеден лимонов сок, чесън или кафе - срещу които лекарите предупреждават, тъй като дразнят лигавицата на червата, а клизмите с кафе са причинявали смъртни случаи. Хората, които правят клизми за удоволствие, може да си приготвят домашни клизми, за да постигнат определен ефект; те използват изключително разнообразни съставки като вино, кастилски сапун (сапун, направен от зехтин), меласа и т.н. - но сапунът може да причини химическо изгаряне на червата, а алкохолът отива направо в кръвта, така че и двете са опасни.

Медицинско предназначение

Лечението с клизми се практикува от древността. В миналото те са се поставяли за облекчаване на симптомите на запек, болки в стомаха и различни заболявания. Освен това акушерките са ги поставяли на бременни жени непосредствено преди раждането. Някога тази практика е била рутинна по време на раждане, за да се предизвикат контракции или да се избегне изхвърлянето на фекалии, но болниците до голяма степен са се отказали от нея.

В наши дни клизмите се използват за лечение на различни физически проблеми като запек, фекална инконтиненция и нарушена функция на червата - но никога, когато има съмнение за чревна непроходимост. Пациентите, които се нуждаят от клизми, може да страдат от състояния, свързани с травма, напреднала възраст, парализа или терминално заболяване.

Клизми може да се правят и за изчистване на съдържимото в червата преди образни изследвания или непосредствено преди хирургична процедура като колоноскопия. Медицинските специалисти може също да изберат да прилагат лекарства чрез клизма, за да не преминават те през храносмилателния тракт.

Алтернативна терапия

Алтернативните терапии популяризират прочистването на дебелото черво, което някои наричат още колоника, колонхидротерапия или иригация на дебелото черво. Някои вярват, че клизмата прочиства и отстранява вредни токсини, които се натрупват в дебелото черво и долната част на червата. Логиката зад тази теория е, че в чревния тракт могат да се натрупват бактерии в резултат на фекалии, които не са били изцяло изхвърлени. Според нея иригацията на дебелото черво може да допринесе за по-добро общо здраве и благосъстояние. За съжаление, настоящите научни изследвания откриват при тази терапия повече рискове, отколкото ползи.

Клизми с еротична цел

Нервните окончания в ректума могат да предизвикват силно приятни реакции, подобни на тези, които предизвикват нервните окончания в и около гениталиите. Макар че клизмата може да е неприятна (или дори болезнена) за някои, преживяването може да предизвика възбуда у човека, който я получава. Някои се възбуждат толкова, че мастурбират, докато клизмата трае. При мъжете това може да се дължи на стимулацията на простатата по време на процеса. Самото получаване на клизма може да предизвика, а може и да не предизвика оргазъм.

Хората често си правят клизма преди анална еротика като анилингус или анален полов акт. Това не само дава на двойката чувство за чистота, но и намалява риска фекалии да попаднат по играчките или гениталиите.

Клизми може да има и при БДСМ (съкращение от 'бондаж/дисциплина, доминация/подчинение, садизъм/мазохизъм'). Някои хора се възбуждат от възможността да накарат някого да приеме клизма или от идеята да се прочистят достатъчно заради другия. Може да има и фетиш към количеството течност, което човек може да задържи в ректума си. Удоволствието може да идва от способността течността да се задържа дълго време или от това някой да принуждава човека да я задържа. Хората, които обичат клизми, може да получават удоволствие и от спазмите или от усещането за "пълнота", докато в същото време мастурбират.

Клизмафилия

Този фетиш се характеризира със силно сексуално удовлетворение, свързано с клизмите. За някои влечението към клизми може да се смята просто за странност в рамките на 'нормалната' сексуална активност, докато при други то върви заедно с различни други фетиши като урофилия (урина) или копрофилия (фекалии). Желанието за клизма може да е толкова силно, че човекът с клизмафилия (клизмо) може да преувеличава здравословни проблеми, за да получи процедури от медицински специалисти.

Освен от получаването на клизма, човекът с клизмафилия може да се възбужда и от това да я поставя на друг или само от мисълта да изпълни една от тези роли. Други се възбуждат от вида или допира на гуменото оборудване. Използването на съставки като сапун или яйчни жълтъци може да предизвика химическа стимулация на ануса, която може да е неприятна, дори болезнена. От друга страна, усещането за болка или парене може да е възбуждащо за някои.

Статия в The American Journal of Psychotherapy (1976) разглежда тълкуването на Фройд за тази парафилия: 'Като получава клизмата, пациентът се отъждествява с майка си, а този, който поставя клизмата, представлява баща му. Клизмата представлява акта на съвокупление, а пациентът, който излиза от преживяването - "екскрементно бебе".

Спа центрове за клизми

По света има спа центрове, които отговарят на най-различни нужди. Тези, които са специализирани в долните части на тялото, наречени 'клизма спа', работят под шапката на прочистването на дебелото черво и предлагат ваканции за прочистване на дебелото черво с пълен пакет услуги за иригация и детоксикация.

Има и 'доставчици на специализирани услуги', например публични домове, обучени в изкуството на аналната еротика. Тези специалисти могат да изпълнят и по-нетипични желания за клизми. Познат ли ти е английският израз "Drunk off your ass" (буквално "пиян от задника си")? Ашли Хеймс, безстрашният изследовател на еротиката от поредицата Sin Cities на Showcase, посети такова място в Монреал, за да се възползва от услугите му. В интервю за най-лудото нещо, което е правил, той без колебание посочи сред тях клизма с червено вино, поставена от 'медицинска сестра'.

Клизми и алкохол

За тези от вас, които са любопитни за алкохолните клизми: имайте предвид, че те могат да са изключително болезнени заради паренето, което причинява алкохолът. Не го пробвайте: алкохолът, абсорбиран през ректума, навлиза бързо в кръвта и заобикаля рефлекса за повръщане на тялото, така че дори малко количество може да причини алкохолно отравяне, а това е убивало хора. Защо? Защото дебелото черво абсорбира алкохола в кръвта по-бързо от храносмилателната система. Бъдете изключително предпазливи … рискът от предозиране е висок, а рискувате алкохолно отравяне и дори смърт!

Клизмите в киното

Сексуалното увлечение, което стои зад клизмата (извинете за играта на думи), не е нищо ново; всъщност то може да произлиза от ентусиазираната практика на предишното поколение. Ако все още нямаш представа за какво говорим, ще разбереш по-добре, след като гледаш сцената с клизмата във ваната в класическия филм за възрастни The Devil in Miss Jones (1973), написан и режисиран от същия човек, който създаде Deep Throat (1972). В нея жена чувствено налива вода във всеки от отворите на тялото си с гумен маркуч, закачен за крана. Друг стар филм с клизми, Water Power (1977), показва Клизмения бандит, който тръгва на насилствен 'прочистващ поход', като насила поставя клизми на несъгласни пълнолетни университетски студентки. Във Германия филмът излиза под заглавието "Schpritz" и става перверзен култов хит.

Монументалната клизма

През юни 2008 г. руският град Железноводск стана свидетел на откриването на бронзова статуя, висока пет фута и тежаща 800 паунда, посветена - позна - на клизмата. Това произведение на изкуството, което изобразява три ангела, държащи класическа крушовидна спринцовка, съчетава "ирония и хумор", отчасти заради приликата си с ренесансовите творби на Сандро Ботичели. То е поставено на площада пред балнеолечебницата Машук-Аква Терм, известна с процедурите си за лечение на храносмилателни оплаквания с вода от минералните извори на Кавказ.

Заключение

Когато клизмата се прави от опитен специалист, негативните странични ефекти са редки. Ако решиш да си я направиш у дома, вземи комплект за домашна употреба и прочети внимателно инструкциите! Подходи с изключителна предпазливост, защото тъканта на ректума е изключително деликатна. Иначе задникът ти (както се казва) може здравата да загази!