Готова ли съм? - за нея

Всяка жена си задава този въпрос, а често го задава и на другите, включително на мен. Отговорът обикновено е много по-сложен, отколкото изглежда.

В биологията половата зрялост се определя като момента, в който един организъм може да се възпроизвежда. Това е добре за тревата, червеите или птиците, а може би и за повечето бозайници. Като описание на човешката жена обаче то е недостатъчно. Изглежда да внушава, че щом менструацията е започнала, сме готови. В някои култури това се смята за вярно. Но в културите, в които се очаква майчинството да започне към четиринайсетгодишна възраст, момичетата са изложени на много по-висок риск от сериозни усложнения и дори смърт по време на бременността и раждането. Само това би трябвало да ни говори нещо. Нека разгледаме промените, които са нужни, за да бъде една жена полово зряла, като физиологични, психологически и социални.

Физиологичната страна

Първите признаци на съзряване обикновено са набъбване на ареолите - по-широката част на зърната - и началото на растежа на гърдите. Няколко месеца по-късно идва първата менструация, а след нея и същинският пубертет. Промените в тялото са много по-обширни и отнемат много повече време, отколкото повечето хора си дават сметка.

В началото на пубертета влагалището е доста твърд, нееластичен орган. Стената му е дебела само няколко клетъчни слоя и не се разтяга лесно. То още не произвежда и естественото овлажняване, което винаги присъства при зрялата жена и рязко се увеличава при сексуална възбуда. Около пет години по-късно (най-малко) то вече е чудесно еластичен орган - плътен, силен и способен да позволи раждането на дете. Ханшът в началото е тесен, а тазът още не се е сплескал и разширил - нещо характерно за женското тяло. Клиторът е скрит под качулката си, но можеш да видиш и напипаш върха му там, където вътрешните срамни устни се срещат горе.

Промените в хормоните в телата ни предизвикват развитието на първичните и вторичните ни полови белези и изграждат напълно развитото женско тяло. Пренастройването на хормоните от детските към тези на възрастния човек отнема няколко години. Съпътстващите физически характеристики също продължават да се променят. Трудно е да се установи кога точно приключва тази хормонална промяна, а в по-късните ѝ етапи това може би не е и толкова важно. Обикновено, когато менструацията ти е станала доста редовна и не е много повече от неудобство, хормоните са намерили баланса си. Растежът обаче може да продължава. Гърдите ми пораснаха с цял номер чашка след 20-ия ми рожден ден. Други жени също имат такъв опит - с гърдите и с други части на тялото.

Растежът през юношеството изисква хранителни вещества - много хранителни вещества. Дори да не растеш в обичайния смисъл на думата, отделните органи се развиват (гърди, матка, влагалище, окосмяване); костната структура се променя, ставите се развиват и тялото придобива специфично женски облик.

Рисковете на секса през този период са много високи. Ако менструацията е нередовна, нередовна е и овулацията. Ако жената реши да започне полов живот в ранното юношество, е нужна по-внимателна употреба на контрацепция, защото моментът на риск е практически невъзможно да се предвиди. Някои жени не овулират всеки месец; други овулират няколко пъти в месеца; при някои овулацията започва от единия яйчник, но не и от другия. Трябва винаги да смяташ, че можеш да забременееш.

Ако забременееш, преди собственото ти развитие да е приключило, започва конкуренция за хранителните вещества. Храната, от която имаш нужда за здрави кости и стави, е същата, от която бебето има нужда, за да се развие нормално като здраво дете. Това е една от причините майките тийнейджърки често да раждат бебета с ниско тегло или недоносени. В тази конкуренция губят и двете страни. Нито майката се развива естествено, нито бебето. Бременността при тийнейджърка изисква по-специализирани грижи от бременността при възрастна жена и винаги трябва да е съпроводена от внимателно планиран хранителен режим. Бременните тийнейджърки най-много се нуждаят от ранни медицински грижи и най-рядко ги търсят.

С развитието на първичните полови органи влагалището доста скоро става способно да приеме пенис. Колкото и шокиращо да е първото ти докосване до пенис, той наистина е доста малък в сравнение с главата на бебето. Влагалището може да е готово за секс, но не и за един от основните му резултати - раждането. Раждането може да наложи цезарово сечение, голяма епизиотомия или да доведе до трайно увреждане на половите ти органи.

По време на бременността съотношението на хормоните в тялото ти отново се променя значително. Тъй като то така и не се е стабилизирало след началото на пубертета, към други части на тялото ти се изпращат противоречиви сигнали. На гърдите ти е било казано да растат, но преди да са пораснали, им се казва да спрат да растат и да произвеждат мляко. Сигналите за промяна на костната структура не могат да се изпълнят докрай, когато биват сменени със сигнали за растеж на друго тяло в матката ти. Заедно с отклоняването на хранителните вещества това може да причини на майката проблеми за цял живот. В юношеството ставите още се оформят, а сега от тях се иска да носят тежест, при нарушен баланс, за която не са подготвени. Възможните физически проблеми не идват от самия полов живот, а от естествено заложения му резултат - бременността.

Психологическата страна

Психологическите последици от ранното започване на полов живот се подчертават най-рядко, но може да са най-вредни. Всяка жена, която води полов живот, може да забременее всеки път, когато приеме пенис в себе си. Вероятно всяка жена, която чете това, проверява бикините си всеки път, когато ходи до тоалетна. Какво изтича от нас и какво може да означава? Всяка от около 400 менструации, които има всяка от нас, носи възможен повод за тревога. Ако се опитваме да забременеем, се ужасяваме да видим малките червени петънца; ако се надяваме да не сме бременни, ги посрещаме с огромна радост. Колкото и да се оплакваме, а понякога и наистина да страдаме по време на менструацията, тя е много желано събитие всеки месец. Ако я няма, посланието е много по-лошо.

Сигурна съм, че за всяка жена, правила вагинален секс за първи път, първата мисъл на следващата сутрин е: "Дали не съм бременна!" Така беше и при мен (въпреки че се смятах за напълно подготвена), и така е при всяка жена, която някога съм питала. (Секретарката на клиниката току-що донесе куп документи и я попитах каква е била първата ѝ мисъл в деня, след като е загубила девствеността си. Същият отговор!) И въпросът се повтаря всеки ден, докато не дойде следващата менструация. На 26 години това е нормална част от живота на жената и вероятно сме обмислили възможните действия и последствия. На 16 години това е ужасно бреме. То натежава с всеки изминал ден, докато не видим петънцата, а ако закъснеят с два дни, бремето става още по-тежко.

Една млада жена от този сайт, която все още свиква с тази част от това да бъдеш жена, ми праща имейл всеки месец, горе-долу със съдържание: "Мисля, че трябваше да дойде вчера!!!; притеснявам се." Това е огромно бреме за тийнейджърка, която още се учи какво е мястото ѝ в света и как да се справя с безброй други подробности от това да бъдеш жена. За някои всеки месец е мъчително чакане. Това отклонява вниманието и енергията, които биха могли да се използват по-продуктивно за подготовка за живота. Истинската ирония е, че много млади жени правят секс механично заради задоволството на някой друг, докато самите те още не са научили какво е усещането от оргазъм.

В моя случай двете с приятелката ми решихме, че "е време", и се заехме да се подготвим да съблазним гаджетата си "докрай." Бяхме на петнайсет и ни беше омръзнало да ни казват да пазим девствеността си. След няколко месеца, в които се тревожехме до смърт, а единственото ни удовлетворение идваше от мастурбацията, когато се прибирахме вкъщи, решихме, че не си заслужава. И по-голямата ми сестра, и една леля (всяка от които ни помогна с подготовката, като купи вагинален гел, презервативи и т.н.) ни бяха предупредили за тези последствия. Първият месец, в който не се тревожех постоянно дали менструацията ми ще дойде, беше като прераждане. Открихме също, че можем да си помагаме една на друга, но това е друга тема.

Няколко години по-късно наистина започнах полов живот и оттогава го намирам за доста приятен. Натискът от връстниците беше малък за нас - освен една от друга. Може да сме действали като на бас. Очевидно гаджетата ни бяха възможно най-възприемчиви, но не бяха настоявали за много повече от това да ни опипат и от време на време да ги мастурбираме. Защитената, религиозна среда на Хебридските острови не позволяваше много открит натиск, но години по-късно с изненада открих колко много други жени (може би година-две по-късно) са преживели същото.

В по-космополитна среда не само момчетата насърчават (те, в края на краищата, имат всичко за печелене според младежкия си мачо поглед), но и момичетата, които вече водят полов живот, често насърчават връстничките си да го направят. Често е неловко да спориш по въпроса. Това може да издаде собственото ти незнание или неопитност. На момчетата отговорът трябва да е нещо от рода на: “Готов ли си да станеш татко?” С момичетата често има повече възможност да се обсъдят истинските проблеми.

Ако наистина са ти приятелки, ще искат да проведат този разговор. Ако не са, защо слушаш съветите им? Най-добрият отговор към друга жена на твоята възраст е да я попиташ какво всъщност получава от секса. За огромното мнозинство в средата на тийнейджърските години честният отговор е просто постоянен страх. Страх от бременност; страх от болест; страх семейството да не разбере; страх от раздяла; страх от приказки; страх от собствената непълноценност. Отговорите им: използваме презерватив всеки път; никой няма да говори; той ме обича; аз го обичам; и през ум не би му минало да го прави с друга; уча се да бъда жена; правя го, значи съм пораснала. От всеки 100 жени в училището ти, които разчитат на презервативи, около 13 ще забременеят през следващата година, защото презервативите често се използват неправилно; ако се използват правилно всеки път, ще забременеят само около 2. Един от всеки десет подрастващи, които водят полов живот, има една или повече ППБ. По-малко от пет процента от тези тийнейджърски връзки ще доведат до брак и съвместен живот. Всяка твоя съученичка, която води полов живот, е седяла в кабинката на тоалетната и е плакала, гледайки бикините си без петънце. А момчетата? Много от тях просто свършват няколко пъти на среща и нямат търпение да се похвалят с резултата си. Не мразя мъжете; обичам ги. В тази тийнейджърска субкултура просто така стоят нещата.

Може да си готова за сексуална разрядка, но това не означава, че си готова за пълноценен вагинален секс.

Социалната страна

Бременността на омъжена 26-годишна жена е очаквана; на неомъжена 26-годишна - превратност на съдбата; на 19-годишна - небрежност и разпуснатост; на 16-годишна - катастрофа. Нищо от това не е непременно вярно, но такива са обществените възприятия. Те оформят нагласите и отношението на хората около теб.

На друго ниво, това, че неомъжена жена на двайсет и няколко години води полов живот, не е изненада. За щастие днес това би се смятало за напълно приемливо и за нейна работа; тя знае какво прави и носи отговорност за действията си. Това, че 19-годишна води полов живот, обикновено се пренебрегва. Докато не забременее, семейството може да пренебрегва признаците и реалността и да се надява, че тя знае какво прави. Това, че 16-годишна води полов живот, остава повод за тревога. И всички последствия ще бъдат поделени от цялото семейство, не само от младата жена.

Могат ли хората да познаят? Ами не, без химен не изглеждаш по-различно, отколкото с химен - дори на кушетката за преглед. Но да, има силни показатели, които могат да предизвикат голяма тревога сред приятелите ти, семейството, училището и дори сред хора, които не познаваш. Момчетата, с които излизаш, изпращат послание; също и момичетата, с които се движиш; и местата, на които те виждат. Живея в много малко градче, където почти всеки е познат на повечето жители. В по-голям град това би отговаряло на един квартал, а познанството между семействата, хората и местата е горе-долу същото. Ако видя двойка да върви по някоя уличка в полунощ, наистина си правя някои изводи. Знам какво става в туристическата хижа в другия край на тази уличка. Ако са двама 18-годишни, може дори да ми е малко смешно; ако са двама 16-годишни, може да се притесня. Ако едно от тях беше 14-годишното дете на половинката ми, вероятно щях да полудея от тревога. Подобни изводи се правят често.

Спомням си една много популярна млада жена на острова, където израснах, която забременя. Това беше в много сплотена общност. Тя и гаджето ѝ бяха на по 17. Подозирам, че всяка майка на острова забрани на децата си (включително на мен) изобщо да излизат с някое от по-малките ѝ братя и сестри. Прибързани предположения и изводи, но въпреки това реални. Цялото семейство получава същото петно. Преди петдесет години щяха да я отпратят, бебето щеше да бъде дадено за осиновяване и публично всички щяха да се правят, че нищо не е станало. Зад спуснатите завеси всяко семейство щеше да цъка с език по повод ситуацията. Има семейства, които са се местили, за да избегнат позора от бременна дъщеря; други се превръщат в търпени, но отритнати.

В семейството "тайната" на сексуалния ти живот е невъзможно да се запази. Всяка жена, която е майка, е имала досег със сперма и я разпознава веднага - миризмата, вида, втвърдяването на плата, върху който е попаднала. Ежедневните превръзки в коша в необичайно време се забелязват; сперматоцидите имат характерна миризма. Майка ти може да се прави, че не забелязва; може да вдигне скандал; но ще знае.

Финансовото бреме на едно дете за 26-годишна жена е нейно и вероятно само нейно; за 16-годишна то ще е разход за родителите. Рискът, който се поема, не е само твой (макар че той трябва да е на първо място), а риск за цялото семейство - родители, братя и сестри. Животът на нашата въображаема 26-годишна ще се промени драстично (независимо дали е омъжена), но тя ще може да се справи с него. Самотните майки не са рядкост и за тях има системи за подкрепа - детски заведения, здравно осигуряване, детегледачки, приятели, които ги приемат, и често семейство, което ги приема. Нашата въображаема 16-годишна ще е изправена пред съвсем различни предизвикателства. Социалният ѝ живот на практика изчезва за няколко години. Образованието ѝ ще стане по-трудно, ако изобщо е възможно. Бремето върху родителите ѝ ще бъде много голямо.

Добре, какво искам да кажа? Отговорът за всяка жена е неин собствен. Половината от всички жени започват полов живот между 18-ия и 20-ия си рожден ден. Може би една четвърт започват по-рано, а другата четвърт чакат по-дълго. До 25-годишна възраст остават сравнително малко девици, но те съвсем не са рядкост. Изглежда тогава, че повечето от нас са претеглили възможностите си и са стигнали до извода, че сме готови в самия край на тийнейджърските си години. В социологията това би се нарекло "нормално," тоест това е, което правят повечето хора. Вярвам достатъчно в жените, за да смятам, че повечето от тези жени са избрали да останат девици до тази възраст и са избрали да започнат полов живот на тази възраст. Не е случайно, че в целия индустриализиран свят (Япония е единственото изключение) жените правят този избор. Те са и на възраст, на която са обмислили рисковете и действията, които може да се наложат. Очите им са отворени. Не е случайно, че някои чакат по-дълго; те просто не са готови да направят тази много сериозна стъпка. По-ранната възраст ме тревожи. Няма достатъчно натрупан опит - собствен и научен от другите - за да се поема пресметнат риск.